Сив дългоух прилеп

	Сив дългоух прилеп
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Червена книга на България
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:	Дългоухи прилепи (Plecotus)
вид:	Сив дългоух прилеп (P. austriacus)
	Научно наименование
	Plecotus austriacus ()
	Разпространение
	Сив дългоух прилеп в Общомедия
	[ редактиране ]

Сивият дългоух прилеп (Plecotus austriacus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Общи сведения

Има добре изразени уши – дълги и добре завити. Много сходен е с кафявия дългоух прилеп (Plecotus auritus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на сивия дългоух прилеп е 42,0-53,2 mm, размахът на крилата – 265-295 mm, масата – 7-16 g. Ушите му са дълги 31-41 mm, а опашката – 39-55 mm. По гърба цветът му е сив с кафеникави нюанси, по корема – светлосив, а по лицето – тъмносив.^[3]

Разпространение

Сивият дългоух прилеп е разпространен в Европа, Северна Африка и Близкия изток до Афганистан и Кашмир. В България се среща в цялата страна, предимно в равнините.^[3]

Начин на живот и хранене

Сивият дългоух прилеп предпочита открити местности, включително обработваеми земи и дори селища. Живее поединично или на малки групи и не извършва продължителни миграции. През лятото използва за убежища хралупи на дървета или подпокривни пространства. Зимува в пещери с температура 2-6 °C, през зимата често се мести в самата пещера или дори сменя пещерите.^[3]

При полет сивият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30-40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18-25 kHz. ^[4] Полетът е бавен и маневрен. Ловува в открити местности в близост до убежището си, като лети на височина 2-5 m. Храни се основно с нощни пеперуди.^[3]

Размножаване

Копулацията при сивия дългоух прилеп протича през есента. През юни-юли женските се събират на групи от 10-20 екземпляра и раждат по едно малко.^[3]

Източници

↑ Plecotus austriacus (). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Сив дългоух прилеп. Посетен на 2022-03-28
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 233-241.
↑ Plecotus austriacus - Science for Nature Foundation

[1] Plecotus austriacus (). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[eecobg-2] Червена книга на Република България. Сив дългоух прилеп. Посетен на 2022-03-28

[ФБ-3] а ^б ^в ^г ^д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 233-241.

[4] Plecotus austriacus - Science for Nature Foundation

[1]

[2]

[3]

[4]